вторник, 24 март 2015 г.

"И рече ангелът...." ЧЕСТИТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ!

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Не ще я видите в списания, витрини.
От многото единствена е тя!
За човеци грешни майчица избрана,
но не в конкурс за красота.
Ах, как телесното ни заслепява!
Смирението води към целта.
Момичета, жени,
търсете в мола на сърцето
най-ценното – духовна красота!


събота, 14 март 2015 г.

ЧРЕЗ ТЕБЕ ДА ЖИВЕЯ


Боже мой, какво е Твоят кръст?
Жертва неприета
или Извор животворен?
Стълба към небето
или пък стълб позорен?
Боже мой, къде е Твоят кръст?
Там ли - на Голгота,
или в душа, ранена,
от греховни язви покрусена?
Господи, Боже мой,
страхувам се от Твоя кръст,
но все пак  желая
съпричастна да съм на смъртта,
с Тебе да възкръсвам,
и чрез Тебе да живея!

ЖАДЕН ЛИ СИ, ПЪТНИЧЕ?

           
Жаден ли си, пътниче? Та потокът е до теб и с устни можеш да докоснеш водите му, ако желаеш обаче, защото водата, която утолява нашите земни желания е сладка за устата, но горчи, когато прониква в дълбините на сърцето.
Жаден ли си, пътниче? Ако искаш, спри за отдих и свали за малко кръста си, но от мига, в който забравиш, че си кръстоносец, ще изчезне за теб пътят, който си поел; понеже няма друг път към небето, освен голготския, по който вървя Подателят на живота Господ Иисус Христос.
Погледни земята и небето и виж, как чрез кръста съедини нашият Спасител земното с небесното и като разтвори ранените Си ръце, за да прегърне сякаш света, даде възможност на тези, които Го приеха, да станат чеда Божии.
А ти, като паднеш в тежки мигове на изпитания, не забравяй, че няма по-голям кръст от Христовия, защото Господ, бидейки невинен, понесе върху Си нашите немощи и страда за всеки един от нас, и за теб включително.
Твоят кръст, пътниче, е много по-малък и много по-лек от Христовия, въпреки че понякога изглежда непосилен за слабите ти плещи. И наистина, колко е трудно за нас, бидейки сами немощни, да понасяме чуждите слабости по заръката на св. ап. Павел: „Понасяйте един другиму теготите и така изпълнете закона Христов!” /Гал. 6:2/
По интересен начин разкрива св. Йоан Лествичник трите степени в понасяне немощите на ближния:

понеделник, 9 март 2015 г.

В ОЧАКВАНЕ

Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
 да гали със нежност заспали поля.

Но всяка сълза не отива напразно
във голата още земя.
Преди да потъне във нейната пазва,
тя носи със себе си лъч светлина.

СЕМЕНЦЕ МОЕ

Зима прекрасна, чиста и бяла
снежни дантели навред разпилява.
Спи, семенце мое! Спи и сънувай!
За пролет топла, за слънце бълнувай!

В сърце ми скътано, зрънце вяра си ти.
От Бога дарувано, не спирай, расти!
Сили събирай, за път приготви се!
В тъмно ще минеш, дор срещнеш лъчите.

И твоята снага тънка и крехка,
Господ ще погали, ще имаш утеха.
Знай, Божия сила в немощ се дава,
когато я търсиш на сън и на яве.

Спи, семенце мое! Спи и сънувай!
За пролет топла, за слънце жадувай!

УЖ Е ЗИМА

Уж е зима -
кокиче бяло
от снега наднича.
Нежност и сила,
сън и пробуда
в нас се преплитат.
Уж е зима -
под коси побелели
детски спомен, мечти...
Уж е зима -
клон натежал е,
а душата стреми се
към своя Създател -
кокиче бяло
в зимните дни.