ЖАДЕН ЛИ СИ, ПЪТНИЧЕ?

           

Жаден ли си, пътниче? Та потокът е до теб и с устни можеш да докоснеш водите му, ако желаеш обаче, защото водата, която утолява нашите земни желания е сладка за устата, но горчи, когато прониква в дълбините на сърцето.

Жаден ли си, пътниче? Ако искаш, спри за отдих и свали за малко кръста си, но от мига, в който забравиш, че си кръстоносец, ще изчезне за теб пътят, който си поел; понеже няма друг път към небето, освен голготския, по който вървя Подателят на живота Господ Иисус Христос.

Погледни земята и небето и виж, как чрез кръста съедини нашият Спасител земното с небесното и като разтвори ранените Си ръце, за да прегърне сякаш света, даде възможност на тези, които Го приеха, да станат чеда Божии.

А ти, като паднеш в тежки мигове на изпитания, не забравяй, че няма по-голям кръст от Христовия, защото Господ, бидейки невинен, понесе върху Си нашите немощи и страда за всеки един от нас, и за теб включително.

Твоят кръст, пътниче, е много по-малък и много по-лек от Христовия, въпреки че понякога изглежда непосилен за слабите ти плещи. И наистина, колко е трудно за нас, бидейки сами немощни, да понасяме чуждите слабости по заръката на св. ап. Павел: „Понасяйте един другиму теготите и така изпълнете закона Христов!” /Гал. 6:2/

По интересен начин разкрива св. Йоан Лествичник трите степени в понасяне немощите на ближния:

Къде е тази пустиня

Къде е тази пустиня в душата, щом извори на жива вода веселят сърцето - трон на Възлюбления, на най- Прекрасния сред синовете човешки? 

Щом царството Божие вътре в нас е , защо тогава да търсим пустиня? "Търсете лицето Ми!" - не пише ли в псалмите? - И аз ще търся лицето Ти, Господи! Сутрин ще възвестявам Твоето име и милостта Ти всяка нощ! Защото, колкото е далече изток от запад и колкото е високо небето от земята, толкова велика е милостта на моя Възлюблен! Твоята любов, Боже, не я ли намираме в сърцата на нашите ближни и приятели? Не си ли Ти посред нас, когато сме двама или трима в Твое име!

Къде е тази пустиня, Господи, когато ти Невместимий,

Брачната риза

Когато Божествен лъч прониже душата ти и я превърне в прозрачно сякаш стъкло; когато погледне Бог с всевиждащо око в съкровището на сърцето ти - какво ще намери там? Може би не това, което мислиш за себе си и не това, което другите мислят за теб? Защото нозете, прекрачили раздела между живота и смъртта, докосват земята на вечността, където мярката за всички неща е само Бог.

Неминуемо всеки човек, завършил земния си път,