ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

─ С тихи стъпки идваш

Невидим, Кротък и Смирен.

Кат’ зефир прохладен шепнеш

на духа ми съкрушен:

─ Ти Ме търсиш, но Ме няма

във големите води,

нито в бури, урагани,

в слава, злато и пари.

Ти Ме чакаш, но от вечност

 от Отца Си съм роден 

и от Дева кърмен ида 

да превърна мрака в ден.

─ Значи в пещера роди се – 

рекох, за да ни спасиш?

─ Да! Но можеш ли – прошепна,

само да Ме подслониш?

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Не ще я видите в списания, витрини.

От многото единствена е тя!

За човеци грешни майчица избрана,

но не в конкурс за красота.

Ах, как телесното ни заслепява!

Смирението води към целта.

Момичета, жени,

търсете в мола на сърцето

най-ценното – духовна красота!

ЧРЕЗ ТЕБЕ ДА ЖИВЕЯ

Боже мой, какво е Твоят кръст?

Жертва неприета

или Извор животворен?

Стълба към небето

или пък стълб позорен?

Боже мой, къде е Твоят кръст?

Там ли - на Голгота,

или в душа, ранена,

от греховни язви покрусена?

Господи, Боже мой,

страхувам се от Твоя кръст,

но все пак  желая

съпричастна да съм на смъртта,

с Тебе да възкръсвам,

и чрез Тебе да живея!

В ОЧАКВАНЕ

Капчуците плачат от щастие,

че дълго са чакали лъч светлина

и вятърът, криещ се в храстите,

 да гали със нежност заспали поля.

Но всяка сълза не отива напразно

във голата още земя.

Преди да потъне във нейната пазва,

тя носи със себе си лъч светлина.

СЕМЕНЦЕ МОЕ

Зима прекрасна, чиста и бяла

снежни дантели навред разпилява.

Спи, семенце мое! Спи и сънувай!

За пролет топла, за слънце бълнувай!

В сърце ми скътано, зрънце вяра си ти.

От Бога дарувано, не спирай, расти!

Сили събирай, за път приготви се!

В тъмно ще минеш, дор срещнеш лъчите.

И твоята снага - тънка и крехка,

Господ ще погали, ще имаш утеха.

Знай, Божия сила в немощ се дава,

когато я търсиш на сън и на яве.

Спи, семенце мое! Спи и сънувай!

За пролет топла, за слънце жадувай!

УЖ Е ЗИМА

Уж е зима -
кокиче бяло
от снега наднича.
Нежност и сила,
сън и пробуда
в нас се преплитат.
Уж е зима -
под коси побелели
детски спомен, мечти...
Уж е зима -
клон натежал е,
а душата стреми се
към своя Създател -
кокиче бяло
в зимните дни.

Между небето и земята

Сълза -
солена и бистра
изчезва -
и свети във мрака
звезда,
а на земята остава
солта -
солта на земята!

Неуловимият

Поисках да хвана Неуловимия,
да задържа Неудържимия,
но Той отлетя.
Къде си?
Виждам Те без очи,
чувам Те без уши,
но те усещам със сърцето си.
Къде си?
"Не ме отхвърляй от лицето Си
и Светия Твой Дух не отнемай от мен!
Върни ми радостта на Твоето спасение
и с властния Дух ме утвърди!" /50 пс./