Жаден ли си, пътниче? Та потокът е до теб и с
устни можеш да докоснеш водите му, ако желаеш обаче, защото водата, която
утолява нашите земни желания е сладка за устата, но горчи, когато прониква в
дълбините на сърцето.
Жаден ли си, пътниче? Ако искаш, спри за отдих и
свали за малко кръста си, но от мига, в който забравиш, че си кръстоносец, ще
изчезне за теб пътят, който си поел; понеже няма друг път към небето, освен
голготския, по който вървя Подателят на живота Господ Иисус Христос.
Погледни земята и небето и виж, как чрез кръста
съедини нашият Спасител земното с небесното и като разтвори ранените Си ръце,
за да прегърне сякаш света, даде възможност на тези, които Го приеха, да станат
чеда Божии.
А ти, като паднеш в тежки мигове на изпитания, не
забравяй, че няма по-голям кръст от Христовия, защото Господ, бидейки невинен,
понесе върху Си нашите немощи и страда за всеки един от нас, и за теб
включително.
Твоят кръст, пътниче, е много по-малък и много
по-лек от Христовия, въпреки че понякога изглежда непосилен за слабите ти
плещи. И наистина, колко е трудно за нас, бидейки сами немощни, да понасяме чуждите
слабости по заръката на св. ап. Павел: „Понасяйте един другиму теготите и така
изпълнете закона Христов!” /Гал. 6:2/
По интересен начин разкрива св. Йоан Лествичник
трите степени в понасяне немощите на ближния:
