─ С тихи стъпки идваш
Невидим, Кротък и Смирен.
Кат’ зефир прохладен шепнеш
на духа ми съкрушен:
─ Ти Ме търсиш, но Ме няма
във големите води,
нито в бури, урагани,
в слава, злато и пари.
Ти Ме чакаш, но от вечност
от Отца Си съм роден
и от Дева кърмен ида
да превърна мрака в ден.
─ Значи в пещера роди се –
рекох, за да ни спасиш?
─ Да! Но можеш ли – прошепна,
само да Ме подслониш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар